Този иновативен механичен процес на съединяване използва гвоздей – спомагателна съединителна част, подобна на пирон, която се ускорява до висока скорост и се забива в неперфорираните части. Скоростта, която може да се контролира чрез регулируемо налягане на свързване, зависи от материалите и дебелината на компонентите. Благодарение на краткотрайното повишаване на температурата в зоната на съединяване, основният материал се влива в пръстеновидните канали по стъблото на гвоздея. По този начин се постига висока степен на формално съединяване на съединените части. Притискането и компресирането на материала – особено при високоякостни стоманени материали – води до създаване на силова връзка. Важно условие за този метод е достатъчната твърдост на съединяваните части, така че да могат да устоят на импулса на проникване на гвоздея без значителна деформация.